Усложнения на зъбния кариес

Ако зъбният кариес не се лекува навреме, разрушаването на зъба се задълбочава и обхваща по-долни слоеве. Така могат да настъпят тежки усложнения.

 

В зависимост от дълбочината на засягане на зъба се различават пулпит, абсцес на костта, периодонтит, фрактура на челюстта и други.

Пулпитът представлява усложнение на зъбния кариес, при което се възпалява зъбната пулпа. Пулпата представлява меката вътрешност на зъба, която съдържа нерви и кръвоносни съдове и захранва зъба. При дълбок зъбен кариес дупката достига до пулпата. Така микроорганизмите от устната кухина попадат във вътрешността на зъба и възпаляват пулпата. При това инфекциозно възпаление кръвоносните съдове повишават пропускливостта си, настъпва оток на пулпата с притискане на нервните влакна и остра, силна болка. Развива се пулпит.

Симптомите на пулпита включват:

• чувствителност към промените в температурата в устната кухина
• болка при натиск, почукване или засмукване

Обикновено болката започва вечер, когато всички останали дразнители са изключени, а парасимпатиковата нервна система взима превес. Първоначално болката е спонтанна, за кратък период от време. Ако не се вземат мерки и не се посети зъболекар навреме, болката става постоянна и неспираща. Когато настъпят тези необратими промени в зъбната пулпа, единственото решение на проблема е премахването на зъбната пулпа (умъртвяване на зъба).

При нелекуван пулпит вътрешността на зъба загива (некротизира) и може да се образува зъбен абсцес. Той представлява ограничена кухина, изпълнена с мъртва тъкан и гной. Може да се разположи около корените на зъба или в челюстта под него.

Некрозата на зъбната пулпа протича с рязко подобряване на клиничната симптоматика на болния. Силният зъбобол отмира и пациентът си мисли, че възпалението е преминало. Това се дължи на некрозата на нервните влакна.

След кратък период от време мъртвата пулпа и бактериите във вътрешността на зъба предизвикват възпаление на заобикалящите зъба кост и зъбодържащите влакна. Така се образува капсулирана колекция от гной – зъбен абсцес. Болката става много силна, туптяща, отокът на челюстта е значителен, телесната температура е повишена. Шийните лимфни възли са увеличени и болезнени.

Възпалението на околозъбните тъкани се нарича периодонтит. Засягат се венецът и челюстта покрай кариозния зъб. Периодонтитът е най-тежкото усложнение на зъбния кариес.

Периодонтитът протича предимно с болкова симптоматика. Болката може да е спонтанна, при дъвчене, при стискане на зъби, като варира по сила в зависимост от давността на заболяването. В началото е слаба, а впоследствие става нетърпима. Зъбът често се усеща като по-висок от останалите, изтръпнал с оток на меките тъкани. Други оплаквания, свързани с периодонтит са кървене и подуване от венците, клатене на зъбите, лош дъх от устата. При напреднал периодонтит общото състояние на пациента се уврежда с повишаване на телесната температура, нощни изпотявания и втрисания.

Лечението на усложнения при зъбен кариес се нарича ендододонтско лечение, така нареченото кореново лечение. То бива два вида: нехирургично и хирургично.

Нехирургичното ендодонтско лечение е най-често практикуваният метод за лечение на усложнения при зъбен кариес в зъболекарските кабинети. То включва влизането във вътрешността на зъба, премахване на зъбната пулпа, изчистване на кореновите канали от всички некротични и путридни (гнойни) слоеве. След това кухината на зъба се промива с дезинфекционни средства и кореновите канали се запълват. Целта е да се прекрати достъпът на микроорганизмите от устната кухина към кухината на зъба и челюстта.

Хирургичното ендодонтско лечение представлява направата на оперативен достъп до каналите, които са засегнати. Най-често това се прави чрез апектомия – изрязване на върха на заболелия зъб с прилежащите инфектирани тъкани.